Казват, че в определен момент от живота на жената, започва да и тиктака биологическия часовник :) и света и някак си се променя. От една страна изпитвам именно това: искам и си представям голямо семейство с поне трима малки разбойника :) към картинката чудесно ми се вписва и едно куче ротвайлер. От друга, все още си "търся" таткото и с времето някак си установявам, че с годините все по-трудно съм готова на компромис още в самото начало...някак си ако търся и имам нужда от панталон, полата наистина няма да ми свърши изцяло работа. Няма да удовлетвори напълно нуждата ми и с времето няма да престана да искам и да настоявам за панталон :)

Самата аз имам страхотни родители, прекрасна сестра и в семейството ми цари любов, уважение, доверие. Родители ми са заедно от 33 години, на 25 годишнина си казаха отново Да и за мен това означава много. След толкова години ако отново си готов да се вречеш на някого във вярност, си готов да споделиш хубавите и по-трънливите моменти това само говори за обич, за сродни души. И може би не е странно и чудно, че аз съм своенравна, независима, че държа на чувствата си, че обичам свободата (под това нямам предвид свободията) и не съм склонна да съм с някого само заради нещо друго извън любовта. Наясно съм, че с времето това чувство се превръща (живот и здраве) в обич, в привързаност :) и точно заради това не мисля и не изпитвам нужда да не изживея точно тези няколко силни моменти на страст, любов, жажда... не се оплаквам и твърдо без доза преувеличение мога да кажа, че съм щастлива и на този етап от живота ми съм намерила баланс с моето Аз :) Да, искам семейство, но не го искам на всяка цена. Да, искам деца, но ги искам и знам, че ще са създадени с много любов, съзнателно и в точния момент с любим човек. А до тогава се наслаждавам без свян на всеки миг от живота ми, защото е така неповторим и незаменим. Знам, че след години (както и сега) когато погледна назад с усмивка ще се сещам за всеки един момент, защото е бил оценен на момента и е преживян напълно съзнателно.